Творчеството на Петко Ю. Тодоров е доста самобитно в своя опит да прокара някакъв особен български модернизъм в началото на 20-и век. И така да обедини и традицията, и модерното време. Това каза проф. Ромео Попилиев.

Днес той раздава автографи в рамките на „Алея на книгата“ в София, като представи книгата си „Светът като воля за песен или модернизмът на Петко Ю. Тодоров“. По думите на проф. Попилиев това е третата монография, посветена на автора след издания от края на 20-те години и от 1963 г.

Петко Тодоров има, разбира се, своето място в българската литература, макар че лично на мен ми се иска то да е по-обемно, каза проф. Ромео Попилиев. По думите му авторът е изучаван в учебните и университетски програми, но „стои по-встрани“ от останалите в кръга „Мисъл“ – Яворов, Пенчо Славейков и доктор Кръстев. Повечето хора като че ли не са го чели този автор или смътно си спомнят нещо, когато им кажеш, че е от четворката на „Мисъл“, каза авторът на „Светът като воля за песен или модернизмът на Петко Ю. Тодоров“. 

Той обясни, че повечето от пиесите на Петко Тодоров са играни в Народния театър. „Те, разбира се, нямат този шумен успех, както на Вазов някои от историческите драми и т.н., но все пак имат своето място“, каза проф. Ромео Попилиев. Допълни, че би искал пиеси на Тодоров да участват повече и в съвременния театър.

„Днешният театър е по-освободен - по-разкрепостен като средства. Дори понякога, когато се хваща някакъв текст да се работи в театъра, той много често е трансформиран, изменен, пренесен в други измерения от създателите на спектакъла. В този смисъл – тъй като театърът е тъкмо по-свободен днес, най-вероятно хората в него могат да измислят и някои по-интересни средства и похвати, с които да пресъздадат този свят“, разказа проф. Попилиев.

До 15 септември ще продължи 12-ото издание на „Алея на книгата“ в София. В изложението участват над 140 издателства, чиито щандове са разположени по продължението на булевард „Витоша“ и в парка пред НДК.